Сияние

Заглавие: Сияние Пет Апр 15, 2011 1:12 am

Сиянието, което пленяваше както обикновените, така и специалните хора и създания, с невижданите и нечуваните си красота и невероятно изящество.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 1:27 am

Хванах Арън за ръка и го поведох през гората. Скоро дърветата оредяха, а меката трева под краката ни се изчезна и на нейно място се появи пескълива почва. Скоро стигнахме мястото. Оттук се виждаше прекрасно нощните сияния на небето и можеше да се насладиш на гледката без да има кой да ти пречи. Бяхме извадили късмет. Идвахме точно навреме. Небето постепенно взе да се променя, придоби оттенъци на жълто, бледосиньо и виолетово. Хванах Арън за ръка и му посочих с пръст сиянието.
-Това е най-магичното, най-невероятно и уникално явление тук, на небето. Всеки път, когато дойда оставам без думи. Прехласвам се по тази картина и доста време не може да излезе от съзнанието ми. А това, че съм с теб е още по-хубаво.
Надигнах се на пръсти и леко целунах Арън.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 1:35 am

Аз отвърнах на целувката й доста бързо и обвих ръце около кръста й.
-За мен също е важно това, че съм тук с теб. - бързо замълчах.
Думите бяха излишни в този момент. Прегърнах Мери и отново леко я целунах. Сиянието беше прекрасно, но Мери го надминаваше. Дори магьосник, аз също имах телефон. Бързо вдигнах слушалкта и ми поднесоха ужасните новини.
След като затворих, стиснах зъби, стиснах юмруци, но сълзи премрежиха очите ми. Тихо подсмръкнах и се загледах в сиянието, но цветовете осветиха лицето ми и Мери видя сълзите, които капеха ли, капеха. Те падаха на земята и с едва доловим звук, се разбиваха и попиваха в земята наоколо.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 1:42 am

Арън вдигна телефона, но явно не му се хареса това, което чу, защото тихо подсмъркна и сълзи замрежиха очите му. Въпреки, че се опитваше да ги прикрие, сиянието правеше това невъзможно. Не исках да страда за каквото и да било и му казах тихо като обвих ръце около кръста му и се сгуших в него:
-Има нещо. искаш ли да поговорим , да се успокоиш. Искам да знам какво те тревожи толоква. Моля те, кажи ми.
Погледнах го очаквателно като малко дете чакашо отговора на поредния си глупав въпрос.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 1:53 am

-Току що разбрах, че съм осиновен и днес имам рожден ден, а не след няколко месеца, а истинските ми родители са...са...те...те са мъртви. Днес са били открити. Толкова години са ме лъгали. Аз...аз не мога да повярвам...Не искам да ги виждам повече...Осиновителите ми.
Добре, че си ти... - щом казах всичко това, мигом ми олекна.
Ръцете на момичето, около кръста ми, тялото й, сгушено в моето...Всичко това ме успокояваше и ми доставяше удоволствие.
-Толкова...толкова... - сълзи, неудържимо закапаха от очите ми. - ...толкова щастливи мигове. А най-подмолното е, че са унищожили всичко.
След тези си думи, обвих ръце около врата на момичето и тъжен, се подпрах на рамото й, а сълзите закапаха все по-неудържимо.
-Аз...съжалявам, съсипах ти блузата...не исках да се получи така... - започнах да обяснявам, след като се отделих с голямо нежелание от Мери.
Аз... - не успях да довърша. Момичето постави пръста си върху устните ми, сякаш се опитваше да каже "Спри да говориш и ме изслушай!".

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 2:25 am

Разказа ми тъжната си история. Стоях притисната в него, давайки му опора и напомняйки му, че аз съм тук и няма да го оставя, какво и да става.
-Виж...съжалявам. Не знам какво да кажа, но трябва да се справиш с това. Не трябва да се отказваш. Научи повече за истинските си родители, какви са били, докато още са съществували на този свят. Търси, намирай-това, че телом съм мъртви не значи, че духовете ми още не витаят наоколо.
-И остави блузата...тя не ми трябва.
Като казах това съблякох блузата и останах по бельо.
-Днес е топло. Мога и без блуза.
Като говорех, махаха с ръка около лицето си, за да се разхладя. Макар и вечер, беше лято и беше страхотна жега. Погледнах дяволито Арън с цел да го развеселя и казах:
-На теб не ти пречи нали?

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 2:34 am

-Не, ни най-малко, но... - Арън спря за малко и бръкна в джоба си. - Вие, нимфите, не може ли да призовавате тела...хора...без значение мъртви или не. Знам как да ги върна, но трябва да ги намеря.
След тва сведох глава и погледнах към шишенцето, което извадих от джоба си. Това е предпоследния ми еликсир, връщащ те от смъртта, даващ ти живот и жизненост. Прави се адски трудно, но ми трябва точно сега.
-Моля те, кажи ми, можеш ли да призовеш телата им, аз ще проверя кои са и къде са.
След тези си думи извадих хитроумната карата и видях имената им.
-Ето ги. - промърморих аз. - Паднали са на дъното на Темза, заради...заради.... - не исках да я натоварвам с глупости... - Моля те, кажи ми...кажи...кажи, че има начин да призовем телата им тук....
След тези ми думи ме изпълни отчаяние и сълзите ми отново потекоха.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 15, 2011 2:41 am

Не исках да го натъжаваам още, но трябваше да чуе истината:
-Ами да мога да ги призова, но...но това не е достатъчно. Освен този елексир и моите сили трябва кръв и то тяхна кръв. Или кръв на техен роднина.
По излажението на Арън разбрах какво си мисли и рязко му отвърнах:
-Не, не ти. Знаеш ли, че трябва да източа половината кръв от тялото ти, а дори не е сигурно, че ще стане. Тове е опасно. Можеш да умреш!!!А аз не искам това. Не искам да те загубя, разбери ме-това вече казах по меко и хванах неговата ръка в моята.
-Бих направила всичко, за да бъдеш щастлив, но не това. Не исках това от мен. Не искам да умреш.
Не трябваше да му казвам. Все повече се обвинявах, че той разбра, а сега нямаше начин да го убедя да не прави тази глупост. Той беше упорит, а аз не можех да му откажа.Той бе моя живот, но точно затова трябваше да кажа не. Отдалечих се от него и се загледах в сиянието. Трбяваше да преосмисле вещата. Може би...може би имаше шанс да се получи, но...не не можех да рискувам животът му.

Заглавие: Re: Сияние Пон Апр 18, 2011 2:14 am

Бръкнах в раницата си, която бях разширил с магия и извадих една стъкленица. Насочих пръчката към ръката си и казах:
-Сектумсемпра.
Мигом, там се отвориха няколко рани и кръвта се застича, пълнейки стъкленицита. Изстенах от болка, но стиснах зъби и продължих.
Накрая, щом Мери ми направи знак да спра, изрекох контра-заклинанието и се облегнах на бизкото дърво, оставяйки Мери да вземе стъкленицата с кръвта и да започне призоваването.
-Обичам те, благодаря ти...че го правиш за мен...Невероятна си.
След това замълчах и оставих момичето на спокойствие да довърши започнатото призоваване.

Заглавие: Re: Сияние Пон Апр 18, 2011 2:20 am

Арън напълни стъкленицата с кръв. Взех я , а също и другата стъкленица и се насочих....отидох някъде по-далеч от него. Не трябваше да вижда какво правя. Не му казах, че когато призовавам трябва да дам и частица от себе си, частица. Когато бях на безопасно разстояние от него извадих камата си и прерязах вените си. За призоваването трябваше кръв на магично същество, на съществото, което призовава, но кръвта трябваше да е много...наистина много. Болката беше наистина силна, но не можех да си позволя той да разбере, затова стисках зъби и се надявах мъчението да свърши по-скоро. Усетих, че ми се вие свят, загубих представа къде съм, олюлях се и се строполих на земята. Последното, което видях беше красивото нощно сияние.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 22, 2011 12:08 am

Стана ми любопитно защо Мери се забави толкова много и тръгнах към мястото, на което се отдалечи. Отидох там и видях момичето, лежащо на земята с дълбока рана.
-Мери! Не! - извиках аз и нови сълзи премрежиха лицето ми.
Бързо свалих тениската си и направих импровизирана превръзка около ръката на момичето. Повдигнах я и я поех в обятията си. Доближих се до ухото й и прошепнах:
-Моля те, дръж се, тук съм.
След тези си думи я подпрях гърбом на близкото дърво и я целунах. Прокарах пръчката си по ръката й и изрекох заздравяващо заклинание, за да спре кръвта.
Мери се свести и аз отново я прегърнах и зашептях:
-Обичам те...Наистина....наистина не искам да те загубя...Никога.
Повдигнах я внимателно и й казах:
-Ако не искаш, не довършвай заклинанието за призоваване. - изшептях и отново целунах Мери.
Сиянието все още блестеше, а Мери, изнемощяла се бе подпряла на мен.
-Обичам те....Никога няма да спра да го повтарям...Как си...По-добре ли си вече?

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 22, 2011 12:49 am

Още бях объркана и не знаех къде се намирам. Всичко пред погледа ми се въртеше и ми беше зле. Затворих очи..после пак ги отворих и пред мен стоеше Арън. Трябваха ми няколко секунди, за да осмисля ситуацията и да разбера, че той вече знаеше всичко. Опрях се на ръката му и го погледнах в очите:
-Виж....исках да ти кажа още в началото, но....-наведох глава като провинила се ученичка-то..всъщност тази кръв би трябвало да е достатъчна..поне така мисля. И би трябвало след малко магията да се активира.
Като казах тово отново вдигнах поглед и на лицето му грееше усмивка, надежда бе се изписала върху хубавите му черти. Отидох до стъкленицата, за да видя какво става. Изпаднах в ужас като разбрах какво е станало- стъкленицата беше разбита на милион парчета, кръвта беше изчезнала, а нямаше резултат. Чудех се какво всъщнос те станало и очаквах да се случи чудото. Но не, нищо не стана. Стоях няколко минути загледана в нищото, а мислите ми се реех из небесата. Какво щах да кажа на Арън сега?!?Какво всъщност бе станало?!?Защо магията не действаше?!? Толкова много въпроси, а нито един отговор. Усетих нечие присъствие наблизо, а скоро и допир. Арън стоеше до мен и усещах дъха му по кожата си.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 22, 2011 1:01 am

-Сигурно нещо се е объркало, но няма нищо....Подготвен съм за това.
-Репаро! - изрекох аз и всичко си беше както преди...Стъкленицата и кръвта....Всичко.
Прегърнах Мери и отново прошепнах в ухото й:
-Сега може заклинанието да бъде довършено, нали? Или си уморена. Ако не ти стигат силите, недей....Забрави за заклинанието.
Прегърнах Мери отново и й казах:
-Не си длъжна да го правиш...Всичко, което направи за мен ми е достатъчно. Ти си невероятна и аз си те обичам.
Целунах Мери и приклякайки до стъклениците с кръвта, се отпуснах назад и легнах на тревата, загледан в сиянието.
Сълзите отново надделяха и закапаха по-неудържимо и от преди. Опитах се да ги прикрия но без успех. Засмях се престорено и казах:
-Аз май не мога да прикрия емоциите си от теб, а?

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 22, 2011 1:10 am

-Не, не можеш. Никак никак-засмях се иронично и легнах до него на тревата. Сгушена в прегръдките му, загледана в прекрасното нощно небе, знаейки, че съм в безопасност и на сигурно място за миг забравих за магията и за проблемите ни. Погледнах го с крайчеца на окото си и закачливо казах, стараейки се да го разведря и за малко и той да забрави проблемите си:
-Виж, миличък. Искаш ли да отидем някъде? Където и да е..всъщност аз ще те заведа на едно място...може би вече си ходил там.
Като казах това го поглреднах очаквателно, но зцнаех, че изненадата ще му хареса.

Заглавие: Re: Сияние Пет Апр 22, 2011 1:18 am

-Разбира се, че искам. Имам ти пълно доверие. - изшептях в ухото й и я прегърнах.
Сиянието ни осветяваше. Очите на Мери бяха невероятни и аз сякаш потъвах в тях. Разсеян се размърдах и лениво се наддигнах от земята, подавайки й ръка, за да може да стане.
Прегърнах я още веднъж, подпирайки глава на рамото й.
-Обичам те... Ти ме разбираш. Страхотна си... - започнах да шептя отново, но Мери постави пръст на устата ми и аз замълчах. Последва една доста дълга целувка, която приключи с леко намигване.
-Хайде, отведи ме там, където искаш. - казах самоуверено и отново лекичко целунах Мери.
Със сигурност вече бях готов. С Мери се чувствах в безопасност. Имах й пълно доверие. Обичах я...
Подадох й ръка и попитах:
-Е, тръгваме ли?