Arwen Undomiel

Име:
Arwen Undomiel /Арвен Ундомиел(Вечерницата)/ /Името й Арвен означава 'благородна девица'. Известна е още сред елфите като Ундомиел - Вечерницата (поетична аналогия на красотата й, която огрява дните на залеза на елфите)/

Години:
Действително е на хиляди годиини, но външно изглежда на около 30

Раса:
нимфа(елф)

Дарба:
Има видения, относно бъдещето, миналото и настоящето; със силата на думите и словото й може да излекува и върне към живот простосмъртните

Външен вид:
Бремето на годините не бе докоснало черните й коси, които често вплита в плитки. Изящни и гладки са белите й ръце и ведрото, продълговато лице. Звездна светлина искри в сияйните й очи, синьо-сиви като безоблачна нощ; познание и мъдрост се крият във взора й, сякаш познала много от това, що носят тежките години на живота през различните Епохи от света.
На белия си врат носи сребърно колие, направено от Върховните елфи, което никога не сваля.

Характер:
Блага, любезна и добра е с тези, които заслужават нейната доброта и уважение, ала разгневи ли се на някой, ядоса ли я някой, той не може да се спаси от гнева й. Но като цяло Арвен е мила, уравноесена и спокойна, способна на всичко, което иска и желае; ала не е алчна. През живота си е искала горещо едно нещо - нещо, забраено за нея - но нещо, от което тя никога не се отказва и с много страдания го постига. Винаги е готова да помогне на някого, може и да борави с меч - за собствена безопасност.

История:
Родена е през 241 г. от Третата епоха на света, Арвен прекарва почти три хиляди години в майчиния си дом, а след което отива в дома на баща си. През 2951 г. от Третата епоха, Вечерницата се разхожда по залез слънце сама в гората до белите стъбла на брезитеи там среща Естел, простосмъртен, ала наследник на Великите крале, когото я назовал "Тинувиел" и с когото дълго се гледат без да продумват и в първия миг щом го съзряла, Арвен се влюбила в него. Но баща й, който виждал много неща и умеел да чете в сърцата разбрал за възникналата любов в сърцето на дъщеря си, а също и в това на Естел, когото приел още когато той бил много малък, забранил да Арвен да се вижда с нея, защото той щял да й донесе само нещастие, убедил я, че в неговия живот има само смърт. Арвен страдала много и дълго умолявала баща си, ала той бл непреклонен. Близо трийсет години тя нямала никаква вест от своя любим и била много нещастна - лицето й било печално, сериозно, често дори и сурово, а звънкия й смях звучал все по-рядко и от загриженост за дъщеря си, баща й я изпратил в майчиния си дом. Когато пристигнала там я приветствали с почести в потайната страна, ала и там не била щастлива.
Но съдбата била благосклонна към нея и една вечер, Арвен видяла своя Естел/който по някаква щастлива случайност бил в страната на елфите точно когато била там и Арвен/, облечен в сребристо и бяло, заметнат със сив елфически палщ и скъпоценен камък на челото. Тъй го видяла тя след дългата и тежка раздяла, а щом Естел закрачил към нея под разцъфтелите в злато дървета на хълма на Елфическия град, тя сторила своя избор и съдбата й била решена.
Цяла пролет двамата бродели из безкрайната страна, а когато часът на раздялата дошъл, Арвен и Естел се изкачили по величествения хълм и крачели боси по безсмъртната трева, а еланоровите и нифредиловите цветове галели краката им. И там, в Здрача на нощта, под омайната луна, те дали обет за вярност и се врекли във вечна любов. А Арвен дала своето колие, скрило в себе си сиянието на Вечерницата, също както му била дала и сърцето си.
Ала бащата на Арвен не бил съгласен, сърцето му потънало в забвение и отново двамата влюбени се разделили задълго, за много дълго. Естел поел по дългите пътища и пущинаци, а Арвен останала в бащиния си дом, ала любовта им не угаснала...
...След дълги премеждия и опасности, след като едва Арвен не загубила живота си, заради любовта си и избора си на смъртна; след като видяла как ще се роди нейния и неговия син и след като на света отново възтържествувало доброто, бащата на Арвен разбрал колко голяма наистина е любовта им и мкар и с мъка на сърце, дал дъщеря си на Естел и двамата най-сетне били щастливи...
Ала както всички простосмъртни и Арвен е трябвало да се раздели със земния живот, ала й било писано да го направи едва когато загуби всичко, което вече е била спечелила - своята любов.

Снимки /лик - Лив Тайлър/
1 6
2 7
3 8
4 9
5 10