Свещената гора

Заглавие: Свещената гора Сря Апр 13, 2011 2:20 am

Това е свещената гора. Има пазителки, които следят да не стане нещо лошо и защитават това чудо на природата. Това са елфите и нимфите. Те имат специални способности, за да защитават гората. Тук виреят още много същества, които обаче са под командването на тези малки създания. Те направляват живота тук.

Свещената гора Rainbowbridge1

Заглавие: Re: Свещената гора Чет Апр 14, 2011 1:56 am

...Лежах на земята на това райско място, изнемощял и захвърлен. Последното, което си спомнях бе голямата битка и това, че за да предпазя приятел, бях уцелен с едно от непростимите проклятия. Снопове зелена светлина полетяха към мен и ме накараха да изпитам странно чувство на спокойствие и плавно падане.
Наоколо гледката беше прекрасна, но клепачите ми заочнаха да натежават. Кръвта, като алена река, течеше по цялото ми тяло, напоявайки земята наоколо ми.
Накрая очите ми се затвориха. Ръцете ми описаха идеален кръг около тялото и аз се предадох на смъртта. Позволих й да ме обгърне в студените си обятия. В главата ми, всички спомени, като бясен водовъртеж, се завъртяха и ми припомниха доста случки от миналото.
Бях застанал сам, в нищото, а срещу мен стоеше малко момче...Това...това...това бях аз, а до мен имаше прислужник, който няколко пъти ме нарече Арън...Арън Слей...
Но защо, защо ме нарича Слей...Фамилията ми е Сторм.
Като водопади, спомените ми се стичаха в главата и с оглушителен звук се разбиваха в нищото.
Накрая от устата ми се отдели един слаб, тих, пронизителен стон и изгубих цялата си жизненост, която и без това ми липсваше. Надявах се някой да ме потърси, но всички мислеха, че съм умрял.

Заглавие: Re: Свещената гора Чет Апр 14, 2011 2:05 am

Както се разхождах из гората и следях дали всичко е наред чух шум. Приближих се към звука предпазливо и видях...видях човек. Беше паднал възнак и от устата му се отдели стон. Не беше добре,но той беше човек за бога?!? А те разрушаваха, замърсяваха, ограбваха природата и не заслужаваха да живеят. Все пак човешкото в мен надделя и се приближих бавно към него. заобиколих го три пъти и като установих, че не мърда седнах на тревата до него. Отметнах кичурите коса от челото му, за да проверя дали е добре и пред мен се откри едно..едно невероятно лице, сякаш изваяно от някой склуптор. Стоях загледана в него няколко минути, но после се сетих, че все пак той е човек. Сложих ръка на челото му...той беше ледено студен. Трябваше да му помогна. Но дали способностите ми щяха да бъдат достатъчни. Съсредоточих се и сложих ръка на сърцето му...нищо. Не чувах ударите му и нищо не можех да направя. А той...той беше умрял, може би имаше надежда още. Не исках да умира. Беше ме впечатлил по някакъв особен начин и не можех да го оставя така.
Как не се сетих?!? Реката Wonder. Тази река беше вълшебна и имаше лечебни свойства. Но ние нимфите имахме право на едно желание, за да не станем прекалено алчни и нахални. След като премислих реших, че си заслужава да пропилея желанието си за него, защото...защото го бях обикнала. Влюбих се в него още когато зърнах лицето му. А тази любов беше загубена. Повдигнах тялото му и с мъка го завлякох до реката.

» Необитаемата гора