Реката Wonder

Заглавие: Реката Wonder Сря Апр 13, 2011 9:32 pm

Това е реката Wonder. Това е магично място, където се случват чудеса. Реките са кристално чисти и имат лечебни свойства. Дори на земята тази легенда е достигнала.

Заглавие: Re: Реката Wonder Чет Апр 14, 2011 2:18 am

С мъка довлачих тялото му тук. Водите на реката още бяха кристални, което значеше, че не е загубила силите си. Приближих се до водата и пуснах тялото на човек вътре. Знаех от прадедите си, че за да се съжини трябва да кажа заклинание, а човека да е вътре във водата.
Концентрирах се и изрекох заклинанието. След няколко минути забелязах, че той се движи. Хванах го с две ръце и го издърпах от реката. Беше му достатъчно. Седнах до него на тревата и се загледах в лицето ми. Беше толкова съвършен и уникален само по себе си. Докоснах го нежно с ръка по лицето,но той отвори очи...

Заглавие: Re: Реката Wonder Чет Апр 14, 2011 2:34 am

Като видях непознатото момиче, надвесено над мен, се стреснах и започнах да пълзя заднешком като рак. Сърцето ми заби учестено.
-Коя си ти? Къде съм? Как така съм жив? - изстрелях въпросите си един след друг.
Бързо се окопитих, погледнах момичето, дрехите и останах безмълвен. Мигом си спомних старите уроци от академията.
-Ти...ти..ти си...Ти си горска нимфа, нали? Пазителка на природата? Ти ме спаси, нали? Сега е мой ред да направя нещо за теб и за природата. Бавно, с плахи крачки се приближих към дирята, която бе останала от влаченето ми.
-Явно си много силна, за да ме теглиш до тук. - казах аз и извадих пръчката си. Насочих я към мястото и с джентълменско движение на ръката, я размахах, изричайки ясно и високо:
-Хербивикус.
Мигом, тревата прие първообраза си и на мястото цъфнаха няколко маргаритки.
Приклекнах до тях и казах на нимфата:
-Майка винаги ми е казвала, че когато късаш едно цвете, трябва да му говориш мило, за да заспи и да не усети болка от съсването. - казах аз и зашепнах, преди да откъсна цветето.
След това отново насочих пръчката си към него и казах:
-Енгорджио.
Мигом цветето увеличи размера си.
След тези си действия, с бавни и несигурни стъпки се отправих към нимфата. Внимателно заметнах един кичур коса и поставих цветето зад ухото й.
-Благодаря, че изхаби желанието си за мен. Емоционалния магьосник... Влюбчивият глупак. - казах и изчервявайки се забих поглед в земята.
-Знам, че нимфите ненавиждат хората, защото унищожават най-скъпото им - природата. Мен също ме боли, но нищо не мога да сторя сам. Само, че ти си различна, хубаво различна...Използва желанието си - единственото ти, за да ме спасиш. Благодаря ти много. Аз...не знам какво друго да кажа... - казах аз и се изчервих още повече.

Заглавие: Re: Реката Wonder Чет Апр 14, 2011 2:42 am

Когато непознатият ме видя подскочи и запълзя заднишком " Ах, тези глупави хора", но когата заговори за нимфите и когато извади пръчката си ми стана ясно. Той не беше човек, а магъосник. И то добър магъосник. Зарадвах се вътрешно, ме не съм похабила напразо желанието. Той откъсна маргаритка и постави цветето зад ухото ми. Последва поредица от изчервявания и от моя и от негова страна.
-Благодаря, че изхаби желанието си за мен. Емоционалния магьосник... Влюбчивият глупак.
Погледнах го мило и му казах:
-Аз освен природата пазя и нейните защитници, нейните подръжници. Просто изпълних дълга си. Не е нужно да ми благодариш. Всеки би го сторил. И, да аз съм различна. Но не знам дали това е хубаво. А ти....ти не си човек. Ти май си магъосник ако не греша. И цениш природата-това е от голямо значение за мен. Не се представих.Аз съм мечтателката Мери-Джейн. Или така поне казват всички. А ти се казваш?
Погледнах го въпросително, но когато погледите ни се срещнаха се изчервих и наведох глава надолу.

Заглавие: Re: Реката Wonder Пет Апр 15, 2011 12:19 am

-Аз съм Арън...Арън Сторм... - представих се набързо и наведох глава с поредната доза червенина. Не мога да повярвам, че използва желанието си за мен... Много съм ти признателен. Ти си невероятно момиче и страхотна нимфа...хубаво различна...
След тези ми думи, лицето ми стана все по-червено и по-червено. Гледката бе прекрасна. Природата също.
-Ще ме разведеш ли из твоя свят? - попитах, като нежно повдигнах лицето й, поемайки го за брадичката. Усмихнах се и зачаках отговора й.
Момичето явно бе стеснително, защото доста често се изчервяваше... А дали...не....Но ако е....Може би, защото ме.... Сега бе момента да си изясня нещата.
-Като ме видя, какво изпита? Кое те накара да ме спасиш, дори да съм непознат за теб? Какво ти даде сила да ме довлечеш на такова разстояние? Какво...какво се случи в сърцето ти? - попитах и нова, още по-голяма вълна от червенина се напласти около бузите ми.
Нервно впих поглед в земята и сърцето ми започна да потръпва, в очакване на отговорите на въпросите, които зададох толкова бързо.

Заглавие: Re: Реката Wonder Пет Апр 15, 2011 12:25 am

Не мога да повярвам. Той знаеше какв чувствам. Аз никога не можех да крия чувствата си и ето, че той разбра. Не исках да го притеснявам с моите терзания, но когато отново ме погледна не можех да скрия истината.
-Виж...как да кажа...-за първи път не знаех какво да кажа-...още пръвия път, когато те видях те обикнах. Колкото и смешно да звучи това е самата истина. И затова използвах желанието си за теб. Не можех да позволя да те загубя. Може би греша в това какво чувствам, но сърцето ми казва така и не знам какво да правя....-бях объркана, но и притеснена, защото не вярвах той да споделя чувствата ми. Станах от тревата и отидох до близкото дърво като с гръб към него промълвих:
-Обичам те.

Заглавие: Re: Реката Wonder Пет Апр 15, 2011 12:41 am

С няколко крачки, стигнах до нея и без излишни действия, я прегърнах и доближавайки се до ухото й,, прошепнах:
-И аз те обичам. Още мига, в който те видях, когато ме спаси. Обичам те... Благодаря ти, че ме спаси. Аз споделям чувствата ти.
След тези си думи, прокарах пръст по лицето й, което бе мокро от сълзи. Прегърнах я по-силно, като се стараех да не й причинявам болка.
-Аз...Аз споделям чувствата ти, но не ти казах за моите, защото не бях сигурен...Беше ме страх от поредното отблъскване и затова си замълчах... А сега, моля те, заради мен, ще спреш ли да плачеш. И аз ще се натъжа... Моля те... - изшептях и нежно я целунаг по бузата.
Отидох срещу нея и казах:
-Ти също си ранима, когато някой унищожава природата, теб те боли, нали? Той убива част от теб и ти страдаш...страдаш, защото не можеш да ги промениш? Не можеш да изкорениш злобата и нахалството от човек...Не можеш.
След тези си думи, седнах на земята и положих гръб на дървото. Придърпах момичето да седне при мен и го обвих в обятията си.
-Изпитвала си някакви разочарования, по лицето ти личи...Ще ми разкажеш ли?

Заглавие: Re: Реката Wonder Пет Апр 15, 2011 12:53 am

Без да казвам нещо се настаних в скута на Арън и зашептях моята история.
-Както ти е известно аз съм нимфа-пазителка на гората. А това е много трудна задача. Все повече са тези, които я унищожават и замърсяват без да си дават сметка за последиците, а аз не мога да ги спра. И когато...когато напряват нещо лошо на гората страдам и аз. Нещо в мен се пречупва и сякаш част от живота ми си е отишъл. Това е нормално-аз съм свързана с гората..просто...просто не знам кога ще умра. Някои живеят повече от 100 години, други само 10. Зависи дали има нарушители и дали им се отразява на тях самите. И, да преживяла съм разочарование. И то не едно. Веднъж...веднъж се разхождах из гората, пеех си и случайно настъпих някъкв сух клон. Паднах на земята а като се изправях забелязах, че има някой над мен. Мдигнах поглед а насреща ми стоеше човек. Беше мъж...с гъста брада и злобен поглед, с лукави очи и страховита усмивка.опитах се да стана...но той ме притисна в земята и легна върху мен. И после...после ме изнасили.
Като казах това сълзите сами се стекоха и не можех да ги спра. Картината отново изникна пред мен и ме изпълни с ужасни спомени, които досега се опитвах да поттискам вътре в себе си.

Заглавие: Re: Реката Wonder Пет Апр 15, 2011 1:06 am

-Горката. Преживяла си ужасно много. Съжалявам ако тази тема е болна за теб... Обещавам да не я повдигам повече.
Забърсах лицето й бавно с ръка и казах:
-Сега си с мен, забрави разочарованията...Няма да преживееш подобни, не и докато аз съм тук...Тук с теб. А ако срешна онзи мерзавец, който ти е причинил това, Бог да му е на помощ.
Прегърнах Мери, за да я успокоя. Нови сълзи започнаха да капят.
-Хайдее успокой се, аз съм тук. Няма страшно. Няма да те оставя сама. Не и след като с мен постъпиха така подло... - след това си замълчах.
Прегърнах я и й позволих да подпре глава на гърдите ми. Вдигнах разсеяно поглед и казах:
-Чух, че тук, на небето има сияние. Още от 11 годишен ми бе мечта да го видя. Ще ми го покажеш ли? - плахо попитах и обвих ръце около Мери, казвайки:
-А не съм като другите. Няма да те нараня, нито теб, нито природата. Аз...Аз те обичам и ти значиш много за мен. Не мога да си позволя да те загубя.